демон

Речник на българския език

дѐмон съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

и демо̀н, мн. дѐмони и демо̀ни, (два) дѐмона и демо̀на, м.
1. В християнската религия — зъл дух, дявол.
2. В древногръцката митология — божество, което влияе върху живота на хората.
3. Прен. Лош, проклет човек.

Грешни изписвания (1)

  • демун

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-мон
непълен член де-мо-на
пълен член де-мо-нът
мн.ч. де-мо-ни
членувано де-мо-ни-те
бройна форма де-мо-ни
звателна форма де-мо-не