сатана

Речник на българския език

сатана̀ съществително име, мъжки род (тип 38) редактиране

Значение

м., само ед.
1. За християни и евреи — злото начало, злият дух, олицетворение на злото.
2. Прен. Зъл човек. Тя е истински сатана. ___ прил. сатанински, сатанинска, сатанинско, мн. сатанински. Сатанински смях. Сатанински глас._

Грешни изписвания (7)

  • сатанъ
  • сатъна
  • сатънъ
  • сътана
  • сътанъ
  • сътъна
  • сътънъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-та-на
непълен член са-та-на-та
пълен член са-та-на-та
мн.ч. са-та-ни
членувано са-та-ни-те
бройна форма са-та-ни
звателна форма са-та-на