шеметен

Речник на българския език

шѐметен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

шѐметна, шѐметно, мн. шѐметни, прил. Който причинява шемет; замайващ. Шеметно пространство. Шеметен танц.
нареч. шѐметно.
същ. шѐметност, шеметността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • шеметин
  • шемитен
  • шемитин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ше-ме-тен
непълен член ше-мет-ния
пълен член ше-мет-ни-ят
ж. р. ше-мет-на
членувано ше-мет-на-та
ср. р. ше-мет-но
членувано ше-мет-но-то
мн. ч. ше-мет-ни
членувано ше-мет-ни-те