будала

Речник на българския език

будала̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. будалѝ, м. и ж. Разг. Грубо. Глупак.

Грешни изписвания (7)

  • бодала
  • бодалъ
  • бодъла
  • бодълъ
  • будалъ
  • будъла
  • будълъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бу-да-ла
членувано бу-да-ла-та
мн.ч. бу-да-ли
членувано бу-да-ли-те
звателна форма