малоценен

Речник на българския език

малоцѐнен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

малоцѐнна, малоцѐнно, мн. малоцѐнни, прил. Който не привлича вниманието, няма особени достойнства; маловажен.
същ. малоцѐнност, малоценността̀, ж. Чувство за малоценност.

Грешни изписвания (7)

  • малоценин
  • малуценен
  • малуценин
  • мълоценен
  • мълоценин
  • мълуценен
  • мълуценин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ма-ло-це-нен
непълен член ма-ло-цен-ния
пълен член ма-ло-цен-ни-ят
ж. р. ма-ло-цен-на
членувано ма-ло-цен-на-та
ср. р. ма-ло-цен-но
членувано ма-ло-цен-но-то
мн. ч. ма-ло-цен-ни
членувано ма-ло-цен-ни-те