отломка

Речник на българския език

отло̀мка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. отло̀мки, ж. Отчупена част от нещо. Отломки от кораба доплуваха до брега.

Грешни изписвания (3)

  • отломкъ
  • утломка
  • утломкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-лом-ка
членувано от-лом-ка-та
мн.ч. от-лом-ки
членувано от-лом-ки-те
звателна форма