стружка

Речник на българския език

1. стру̀жка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. стру̀жки, ж. Спираловидна дървена или метална стърготина, отделена със струг.

Грешни изписвания (3)

  • стружкъ
  • струшка
  • струшкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. струж-ка
членувано струж-ка-та
мн.ч. струж-ки
членувано струж-ки-те
звателна форма

2. стружка — ж. р.

стружка е производна форма на стружки (ж. р.).