стърготина

Речник на българския език

стърготѝна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. стърготѝни, ж. Късче, лентичка материал, която се отделя при стъргане. Дървени стърготини.

Грешни изписвания (7)

  • старготина
  • старготинъ
  • старгутина
  • старгутинъ
  • стърготинъ
  • стъргутина
  • стъргутинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стър-го-ти-на
членувано стър-го-ти-на-та
мн.ч. стър-го-ти-ни
членувано стър-го-ти-ни-те
звателна форма