стружки

Речник на българския език

1. стру̀жки прилагателно име (тип 78) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • стружке
  • струшке
  • струшки

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. струж-ки
непълен член струж-кия
пълен член струж-ки-ят
ж. р. струж-ка
членувано струж-ка-та
ср. р. струж-ко
членувано струж-ко-то
мн. ч. струж-ки
членувано струж-ки-те

2. стружки — мн. ч.

стружки е производна форма на стружка (мн. ч.).