принос

Речник на българския език

прѝнос съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. приноси, (два) приноса, м.
1. Само ед. Добавка, постижение, които издигат на по-висока степен, развиват. Голям принос в науката. Имам принос. Нищожен принос.
2. Произведение (обикн. научно съчинение) с такъв характер. Два приноса към въпроса.

Грешни изписвания (1)

  • принус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-нос
непълен член при-но-са
пълен член при-но-сът
мн.ч. при-но-си
членувано при-но-си-те
бройна форма при-но-са
звателна форма