1.
жѐртва
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. жѐртви, ж.
1. В религията — живо същество или предмет, принесени в дар на божество. Принасям жертва.
2. Който е пострадал от природно бедствие, насилие, злополука, пороци, клевети и под. Жертва на наводнението. Жертва на предразсъдъци. Жертва на алкохола.
3. Прен. Доброволно отказване от блага или лишаване от живот в полза на някого/нещо или в името на идеали или принципи; саможертва. Науката иска жертви.
1. В религията — живо същество или предмет, принесени в дар на божество. Принасям жертва.
2. Който е пострадал от природно бедствие, насилие, злополука, пороци, клевети и под. Жертва на наводнението. Жертва на предразсъдъци. Жертва на алкохола.
3. Прен. Доброволно отказване от блага или лишаване от живот в полза на някого/нещо или в името на идеали или принципи; саможертва. Науката иска жертви.
Синоними
- загуба
- саможертва
- изкупление
- балама
- (прил.) пострадал
Грешни изписвания (1)
- жертвъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | жер-т-ва | |
|---|---|---|
| членувано | жер-т-ва-та | |
| мн.ч. | жер-т-ви | |
| членувано | жер-т-ви-те | |
| звателна форма | — | |
2. жертва — сег. вр., 3 л., ед. ч.
жертва е производна форма на жертвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).
3. жертва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.
жертва е производна форма на жертвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).
4. жертва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.
жертва е производна форма на жертвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).