балама

Речник на българския език

ба̀лама съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ба̀лами, м. и ж. Разг. Наивник, будала; човек, когото лесно могат да излъжат, да подведат. Голям балама. Голяма балама.
прил. ба̀ламски, ба̀ламска, ба̀ламско, мн. ба̀ламски. Баламска работа.

Грешни изписвания (3)

  • баламъ
  • балъма
  • балъмъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-ла-ма
членувано ба-ла-ма-та
мн.ч. ба-ла-ми
членувано ба-ла-ми-те
звателна форма