изкупление

Речник на българския език

изкуплѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Изкупване на грехове, грешки и под. Дарявам пари за изкупление на греховете си.

Грешни изписвания (7)

  • езкопление
  • езкупление
  • ескопление
  • ескупление
  • изкопление
  • ископление
  • искупление

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-куп-ле-ние
членувано из-куп-ле-ни-е-то
мн.ч. из-куп-ле-ния
членувано из-куп-ле-ни-я-та