квартал

Речник на българския език

кварта̀л съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. кварта̀ли, (два) кварта̀ла, м. Обособена част от селище, както и населението ѝ. Живея в отдалечен от центъра квартал. Новите квартали са застроени само с блокове.
прил. кварта̀лен, кварта̀лна, кварта̀лно, мн. кварта̀лни. Квартална кръчма.

Грешни изписвания (1)

  • квъртал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. квар-тал
непълен член квар-та-ла
пълен член квар-та-лът
мн.ч. квар-та-ли
членувано квар-та-ли-те
бройна форма квар-та-ла
звателна форма