енория

Речник на българския език

ено̀рия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. ено̀рии, ж. Областта (квартал, населено място), която се обслужва от един свещеник.
прил. енорѝйски, енорѝйска, енорѝйско, мн. енорѝйски. Енорийски свещеник.

Грешни изписвания (5)

  • енореа
  • енореъ
  • енорея
  • енориа
  • енориъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ено-рия
членувано ено-ри-я-та
мн.ч. ено-рии
членувано ено-ри-и-те
звателна форма