1.
за̀вет
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед.
1. Място, защитено от вятър. Стоя на завет.
2. Прен. Спокойно, осигурено място или положение. С тази длъжност си винаги на завет.
мн. завѐти, (два) завѐта, м. Съвет, наставление, оставени на потомци или последователи. Трябва да живеем по заветите на дедите си.
• Стар завет. — Дохристиянската част на Библията.
• Нов завет. — Християнските книги на Библията.
1. Място, защитено от вятър. Стоя на завет.
2. Прен. Спокойно, осигурено място или положение. С тази длъжност си винаги на завет.
мн. завѐти, (два) завѐта, м. Съвет, наставление, оставени на потомци или последователи. Трябва да живеем по заветите на дедите си.
• Стар завет. — Дохристиянската част на Библията.
• Нов завет. — Християнските книги на Библията.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- завит