завеща̀ние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
мн. завеща̀ния, ср.
1. Писмено или устно разпореждане на човек как да се постъпи с имуществото му след неговата смърт. Правя завещание.
2. Документ, с който се прави писмено завещание. Завещанието му е вече написано.
3. Съвети, повели; духовно наследство, оставено от човек или предци.
1. Писмено или устно разпореждане на човек как да се постъпи с имуществото му след неговата смърт. Правя завещание.
2. Документ, с който се прави писмено завещание. Завещанието му е вече написано.
3. Съвети, повели; духовно наследство, оставено от човек или предци.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- завештание
- завиштание
- завищание
- зъвештание
- зъвещание
- зъвиштание
- зъвищание
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | за-ве-ща-ние | |
|---|---|---|
| членувано | за-ве-ща-ни-е-то | |
| мн.ч. | за-ве-ща-ния | |
| членувано | за-ве-ща-ни-я-та |