поучение

Речник на българския език

поучѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. поучѐния, ср. Назидателен съвет; поука.

Грешни изписвания (3)

  • поочение
  • пуочение
  • пуучение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-у-че-ние
членувано по-у-че-ни-е-то
мн.ч. по-у-че-ния
членувано по-у-че-ни-я-та