урок

Речник на българския език

уро̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. уро̀ци, (два) уро̀ка, м.
1. Учебна единица, включваща материал по един въпрос, често преподаван в един учебен час. Преподавам нов урок. Имам нов урок. Изучихме всички уроци от учебника.
2. Пример, поука, извод от някакъв случай. Вземам си урок от неуспешното представяне. Това ми служи за урок.
прил. уро̀чен, уро̀чна, уро̀чно, мн. уро̀чни.
Вземам/взема уроци. — Уча в определени часове при частен учител.
Давам/дам урок.Прен. Отмъщавам за сторено зло или нанесена обида.
Давам/дам уроци. — Преподавам уроци на един или няколко души като частен учител.

Грешни изписвания (1)

  • орок

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. урок
непълен член уро-ка
пълен член уро-кът
мн.ч. уро-ци
членувано уро-ци-те
бройна форма уро-ка
звателна форма