разпореждане

Речник на българския език

разпорѐждане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • разпореждани
  • разпореждъне
  • разпореждъни
  • разпуреждане
  • разпуреждани
  • разпуреждъне
  • разпуреждъни
  • ръзпореждане
  • ръзпореждани
  • ръзпореждъне
  • ръзпореждъни
  • ръзпуреждане
  • ръзпуреждани
  • ръзпуреждъне
  • ръзпуреждъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-по-реж-да-не
членувано раз-по-реж-да-не-то
мн.ч. раз-по-реж-да-ния
членувано раз-по-реж-да-ни-я-та