1.
обеза̀телно
—
наречие
(тип 188)
Значение
нареч. Непременно, при всички случаи, задължително. Обезателно ми напомни за пътуването.
Грешни изписвания (15)
- обезателну
- обезатилно
- обезатилну
- обизателно
- обизателну
- обизатилно
- обизатилну
- убезателно
- убезателну
- убезатилно
- убезатилну
- убизателно
- убизателну
- убизатилно
- убизатилну
2. обезателно — ср. р.
обезателно е производна форма на обезателен (ср. р.).