самодържа̀вен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
самодържавна, самодържавно, мн. самодържавни, прил.
1. Който се отнася до самодържавие.
2. Който е с абсолютна държавна власт.
1. Който се отнася до самодържавие.
2. Който е с абсолютна държавна власт.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- самодаржавен
- самодаржавин
- самодържавин
- самударжавен
- самударжавин
- самудържавен
- самудържавин
- съмодаржавен
- съмодаржавин
- съмодържавен
- съмодържавин
- съмударжавен
- съмударжавин
- съмудържавен
- съмудържавин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | са-мо-дър-жа-вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | са-мо-дър-жав-ния | ||
| пълен член | са-мо-дър-жав-ни-ят | ||
| ж. р. | са-мо-дър-жав-на | ||
| членувано | са-мо-дър-жав-на-та | ||
| ср. р. | са-мо-дър-жав-но | ||
| членувано | са-мо-дър-жав-но-то | ||
| мн. ч. | са-мо-дър-жав-ни | ||
| членувано | са-мо-дър-жав-ни-те | ||