суверенен

Речник на българския език

суверѐнен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

суверѐнна, суверѐнно, мн. суверѐнни, прил. Който осъществява върховната власт; независим. Суверенна държава.
същ. суверѐнност, суверенността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • соверенен
  • соверенин
  • совиренен
  • совиренин
  • суверенин
  • сувиренен
  • сувиренин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. су-ве-ре-нен
непълен член су-ве-рен-ния
пълен член су-ве-рен-ни-ят
ж. р. су-ве-рен-на
членувано су-ве-рен-на-та
ср. р. су-ве-рен-но
членувано су-ве-рен-но-то
мн. ч. су-ве-рен-ни
членувано су-ве-рен-ни-те