пълноценен

Речник на българския език

пълноцѐнен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

пълноценна, пълноценно, мн. пълноценни, прил. Който напълно съответства на изискванията, предявявани към него. Пълноценна работа.същ. пълноценност, пълноценността, ж.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • палноценен
  • палноценин
  • палнуценен
  • палнуценин
  • пълноценин
  • пълнуценен
  • пълнуценин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пъл-но-це-нен
непълен член пъл-но-цен-ния
пълен член пъл-но-цен-ни-ят
ж. р. пъл-но-цен-на
членувано пъл-но-цен-на-та
ср. р. пъл-но-цен-но
членувано пъл-но-цен-но-то
мн. ч. пъл-но-цен-ни
членувано пъл-но-цен-ни-те