пълнота

Речник на българския език

пълнота̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

вж. пъ̀лен

Грешни изписвания (7)

  • палнота
  • палнотъ
  • палнута
  • палнутъ
  • пълнотъ
  • пълнута
  • пълнутъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пъл-но-та
членувано пъл-но-та-та
мн.ч. пъл-но-ти
членувано пъл-но-ти-те
звателна форма