целокупност

Речник на българския език

целоку̀пност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • целокупнуст
  • целукупност
  • целукупнуст
  • цилокупност
  • цилокупнуст
  • цилукупност
  • цилукупнуст
  • целокупнос
  • целокупнус
  • целукупнос
  • целукупнус
  • цилокупнос
  • цилокупнус
  • цилукупнос
  • цилукупнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. це-ло-куп-ност
членувано це-ло-куп-ност-та
мн.ч. це-ло-куп-нос-ти
членувано це-ло-куп-нос-ти-те
звателна форма