непокътнатост

Речник на българския език

непокъ̀тнатост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • непокътнатуст
  • непокътнътост
  • непокътнътуст
  • непукътнатост
  • непукътнатуст
  • непукътнътост
  • непукътнътуст
  • нипокътнатост
  • нипокътнатуст
  • нипокътнътост
  • нипокътнътуст
  • нипукътнатост
  • нипукътнатуст
  • нипукътнътост
  • нипукътнътуст
  • непокътнатос
  • непокътнатус
  • непокътнътос
  • непокътнътус
  • непукътнатос
  • непукътнатус
  • непукътнътос
  • непукътнътус
  • нипокътнатос
  • нипокътнатус
  • нипокътнътос
  • нипокътнътус
  • нипукътнатос
  • нипукътнатус
  • нипукътнътос
  • нипукътнътус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-по-кът-на-тост
членувано не-по-кът-на-тост-та
мн.ч. не-по-кът-на-тос-ти
членувано не-по-кът-на-тос-ти-те
звателна форма