напълнял

Речник на българския език

1. напълнял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напълнял е производна форма на напълням (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напълнял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напълнял е производна форма на напълням (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. напълнял — мин. деят. св. прич. м. р.

напълнял е производна форма на напълням (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. напълнял — мин. деят. несв. прич. м. р.

напълнял е производна форма на напълням (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. напълнял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напълнял е производна форма на напълнея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. напълнял — мин. деят. св. прич. м. р.

напълнял е производна форма на напълнея (мин. деят. св. прич. м. р.).