надебелял

Речник на българския език

1. надебелял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надебелял е производна форма на надебеля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надебелял — мин. деят. несв. прич. м. р.

надебелял е производна форма на надебеля (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. надебелял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надебелял е производна форма на надебелея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. надебелял — мин. деят. св. прич. м. р.

надебелял е производна форма на надебелея (мин. деят. св. прич. м. р.).