пълните

Речник на българския език

1. пълните — мн. ч. членувано

пълните е производна форма на пълен (мн. ч. членувано).

2. пълните — сег. вр., 2 л., мн. ч.

пълните е производна форма на пълня (сег. вр., 2 л., мн. ч.).