единѝчен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
единѝчна, единѝчно, мн. единѝчни, прил. Само по/от един, единствен, отдѐлен, самостоятелен, изолиран. В единични случаи. Единичен екземпляр. Единичен прозорец. Единична стая. Единични изстрели.
същ. единѝчност, единичността̀, ж.
същ. единѝчност, единичността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- еденичен
- еденичин
- единичин
- иденичен
- иденичин
- идиничен
- идиничин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | еди-ни-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | еди-нич-ния | ||
| пълен член | еди-нич-ни-ят | ||
| ж. р. | еди-нич-на | ||
| членувано | еди-нич-на-та | ||
| ср. р. | еди-нич-но | ||
| членувано | еди-нич-но-то | ||
| мн. ч. | еди-нич-ни | ||
| членувано | еди-нич-ни-те | ||