инцидентен

Речник на българския език

инцидѐнтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

инцидѐнтна, инцидѐнтно, мн. инцидѐнтни, прил. Който е случаен, несистемен, рядък. Инцидентен случай. Пътувам с автобус в инцидентни случаи.

Грешни изписвания (7)

  • енцедентен
  • енцедентин
  • енцидентен
  • енцидентин
  • инцедентен
  • инцедентин
  • инцидентин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ин-ци-ден-тен
непълен член ин-ци-ден-т-ния
пълен член ин-ци-ден-т-ни-ят
ж. р. ин-ци-ден-т-на
членувано ин-ци-ден-т-на-та
ср. р. ин-ци-ден-т-но
членувано ин-ци-ден-т-но-то
мн. ч. ин-ци-ден-т-ни
членувано ин-ци-ден-т-ни-те