непряк

Речник на българския език

непря̀к прилагателно име (тип 81) редактиране

Значение

непря̀ка, непря̀ко, мн. непрѐки, прил.
1. Който не е пряк, не е в права посока. Непряк път.
2. Прен. Който не е в непосредствена връзка.
Непряк въпрос.Спец. Подчинено изречение, което започва с въпросителна дума.
Непряка реч.Спец. Чужди думи, предадени в речта на друго лице.
Непряко допълнение.Спец. Допълнение, което се свързва с глагола — сказуемо чрез предлог.

Грешни изписвания (1)

  • нипряк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. неп-ряк
непълен член неп-ре-кия
пълен член неп-ре-ки-ят
ж. р. неп-ря-ка
членувано неп-ря-ка-та
ср. р. неп-ря-ко
членувано неп-ря-ко-то
мн. ч. неп-ре-ки
членувано неп-ре-ки-те