свикване

Речник на българския език

свѝкване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • свиквани
  • свиквъне
  • свиквъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. свик-ва-не
членувано свик-ва-не-то
мн.ч. свик-ва-ния
членувано свик-ва-ни-я-та