приучване

Речник на българския език

приу̀чване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • преучване
  • преучвани
  • преучвъне
  • преучвъни
  • приучвани
  • приучвъне
  • приучвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-уч-ва-не
членувано при-уч-ва-не-то
мн.ч. при-уч-ва-ния
членувано при-уч-ва-ни-я-та