затвърдял

Речник на българския език

1. затвърдя̀л некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

затвърдя̀ла, затвърдя̀ло, мн. затвърдѐли.
1. Който от мек е станал твърд; втвърден. Затвърдял сняг.
2. Който е станал траен, устойчив. Затвърдял порок.

Грешни изписвания (3)

  • затвардял
  • зътвардял
  • зътвърдял

2. затвърдял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затвърдял е производна форма на затвърдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. затвърдял — мин. деят. несв. прич. м. р.

затвърдял е производна форма на затвърдя (мин. деят. несв. прич. м. р.).

4. затвърдял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затвърдял е производна форма на затвърдея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

5. затвърдял — мин. деят. св. прич. м. р.

затвърдял е производна форма на затвърдея (мин. деят. св. прич. м. р.).