безпощаден

Речник на българския език

безпоща̀ден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безпоща̀дна, безпоща̀дно, мн. безпоща̀дни, прил. Който не проявява пощада; жесток, безжалостен. Безпощадна критика.
нареч. безпоща̀дно. Бия безпощадно.
същ. безпоща̀дност, безпощадността̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • безпоштаден
  • безпоштадин
  • безпощадин
  • безпуштаден
  • безпуштадин
  • безпущаден
  • безпущадин
  • бизпоштаден
  • бизпоштадин
  • бизпощаден
  • бизпощадин
  • бизпуштаден
  • бизпуштадин
  • бизпущаден
  • бизпущадин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-по-ща-ден
непълен член без-по-щад-ния
пълен член без-по-щад-ни-ят
ж. р. без-по-щад-на
членувано без-по-щад-на-та
ср. р. без-по-щад-но
членувано без-по-щад-но-то
мн. ч. без-по-щад-ни
членувано без-по-щад-ни-те