кръв

Речник на българския език

1. кръв съществително име, женски род (тип 53) редактиране

Значение

кръвта̀, мн. къ̀рви и къ̀рвища, ж.
1. Червена течност, която циркулира в организма и осъществява храненето и обмяната на веществата на всички клетки. От раната тече кръв. Капки кръв. Вземам кръв за изследване.
2. Прен. Човешки жертви. Много кръв даде светът в тази война.
3. Прен. Само ед. Животът на някого. Искат му кръвта. Взеха му кръвта.
Буйна кръв/гореща кръв. — Човек с буен нрав.
В кръвта ми е. — Роден съм с него.
Кръвта вода не става. — Роднинството е завинаги.

Грешни изписвания (1)

  • кръф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кръв
членувано кръв-та
мн.ч. кър-ви
членувано кър-ви-те
звателна форма

2. кръв съществително име, женски род (тип 53a) редактиране

Значение

кръвта̀, мн. къ̀рви и къ̀рвища, ж.
1. Червена течност, която циркулира в организма и осъществява храненето и обмяната на веществата на всички клетки. От раната тече кръв. Капки кръв. Вземам кръв за изследване.
2. Прен. Човешки жертви. Много кръв даде светът в тази война.
3. Прен. Само ед. Животът на някого. Искат му кръвта. Взеха му кръвта.
Буйна кръв/гореща кръв. — Човек с буен нрав.
В кръвта ми е. — Роден съм с него.
Кръвта вода не става. — Роднинството е завинаги.

Грешни изписвания (1)

  • кръф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кръв
членувано кръв-та
мн.ч. кър-ви-ща
членувано кър-ви-ща-та
звателна форма