ванда̀л
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. ванда̀ли, м.
1. ист. Само мн. Древногерманско племе, останало в историята със своята жестокост и склонност към разрушения.
2. Прен. Човек, който унищожава, разрушава културни материални ценности.
прил. ванда̀лски, ванда̀лска, ванда̀лско, мн. ванда̀лски.
1. ист. Само мн. Древногерманско племе, останало в историята със своята жестокост и склонност към разрушения.
2. Прен. Човек, който унищожава, разрушава културни материални ценности.
прил. ванда̀лски, ванда̀лска, ванда̀лско, мн. ванда̀лски.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- въндал
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ван-дал | |
|---|---|---|
| непълен член | ван-да-ла | |
| пълен член | ван-да-лът | |
| мн.ч. | ван-да-ли | |
| членувано | ван-да-ли-те | |
| бройна форма | ван-да-ла | |
| звателна форма | — | |