разрушител

Речник на българския език

разрушѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • разрошител
  • разрошитил
  • разрушитил
  • ръзрошител
  • ръзрошитил
  • ръзрушител
  • ръзрушитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-ру-ши-тел
непълен член раз-ру-ши-те-ля
пълен член раз-ру-ши-те-лят
мн.ч. раз-ру-ши-те-ли
членувано раз-ру-ши-те-ли-те
бройна форма раз-ру-ши-те-ли
звателна форма раз-ру-ши-те-лю