мизантроп

Речник на българския език

мизантро̀п съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. мизантро̀пи, м. Човек, който проявява мизантропия.
прил. мизантро̀пски, мизантро̀пска, мизантро̀пско, мн. мизантро̀пски.

Грешни изписвания (3)

  • мезантроп
  • мезънтроп
  • мизънтроп

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-зан-т-роп
непълен член ми-зан-т-ро-па
пълен член ми-зан-т-ро-път
мн.ч. ми-зан-т-ро-пи
членувано ми-зан-т-ро-пи-те
бройна форма ми-зан-т-ро-па
звателна форма