човеконенавистник

Речник на българския език

човеконенавѝстник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чо-ве-ко-не-на-вис-т-ник
непълен член чо-ве-ко-не-на-вис-т-ни-ка
пълен член чо-ве-ко-не-на-вис-т-ни-кът
мн.ч. чо-ве-ко-не-на-вис-т-ни-ци
членувано чо-ве-ко-не-на-вис-т-ни-ци-те
бройна форма чо-ве-ко-не-на-вис-т-ни-ци
звателна форма чо-ве-ко-не-на-вис-т-ни-ко