бдителен

Речник на българския език

бдѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

бдѝтелна, бдѝтелно, мн. бдѝтелни, прил. Който е с изострено внимание, зорък.
същ. бдѝтелност, бдителността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • бдителин
  • бдитилен
  • бдитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бди-те-лен
непълен член бди-тел-ния
пълен член бди-тел-ни-ят
ж. р. бди-тел-на
членувано бди-тел-на-та
ср. р. бди-тел-но
членувано бди-тел-но-то
мн. ч. бди-тел-ни
членувано бди-тел-ни-те