бдително

Речник на българския език

1. бдѝтелно наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • бдителну
  • бдитилно
  • бдитилну

2. бдително — ср. р.

бдително е производна форма на бдителен (ср. р.).