съсредоточено

Речник на българския език

1. съсредоточѐно наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • сасредоточено
  • сасредоточену
  • сасредотучено
  • сасредотучену
  • сасредуточено
  • сасредуточену
  • сасредутучено
  • сасредутучену
  • сасридоточено
  • сасридоточену
  • сасридотучено
  • сасридотучену
  • сасридуточено
  • сасридуточену
  • сасридутучено
  • сасридутучену
  • съсредоточену
  • съсредотучено
  • съсредотучену
  • съсредуточено
  • съсредуточену
  • съсредутучено
  • съсредутучену
  • съсридоточено
  • съсридоточену
  • съсридотучено
  • съсридотучену
  • съсридуточено
  • съсридуточену
  • съсридутучено
  • съсридутучену

2. съсредоточено — ср. р.

съсредоточено е производна форма на съсредоточен (ср. р.).

3. съсредоточено — мин. страд. прич. ср. р.

съсредоточено е производна форма на съсредоточа (мин. страд. прич. ср. р.).