1.
съсредоточѐн
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
съсредоточѐна, съсредоточѐно, мн. съсредоточѐни, прил.
1. Който е насочен към определено място. Съсредоточена стрелба.
2. Който е вглъбен, замислен, сериозен. Съсредоточен поглед.
нареч. съсредоточѐно.
същ. съсредоточѐност, съсредоточеността̀, ж.
1. Който е насочен към определено място. Съсредоточена стрелба.
2. Който е вглъбен, замислен, сериозен. Съсредоточен поглед.
нареч. съсредоточѐно.
същ. съсредоточѐност, съсредоточеността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- сасредоточен
- сасредотучен
- сасредуточен
- сасредутучен
- сасридоточен
- сасридотучен
- сасридуточен
- сасридутучен
- съсредотучен
- съсредуточен
- съсредутучен
- съсридоточен
- съсридотучен
- съсридуточен
- съсридутучен
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | със-ре-до-то-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | със-ре-до-то-че-ния | ||
| пълен член | със-ре-до-то-че-ни-ят | ||
| ж. р. | със-ре-до-то-че-на | ||
| членувано | със-ре-до-то-че-на-та | ||
| ср. р. | със-ре-до-то-че-но | ||
| членувано | със-ре-до-то-че-но-то | ||
| мн. ч. | със-ре-до-то-че-ни | ||
| членувано | със-ре-до-то-че-ни-те | ||
2. съсредоточен — мин. страд. прич. м. р.
съсредоточен е производна форма на съсредоточа (мин. страд. прич. м. р.).