доброво̀лен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
доброво̀лна, доброво̀лно, мн. доброво̀лни, прил.
1. Който върши нещо по своя воля, без принуда. Доброволен помощник.
2. Който става без принуда, според свободната воля на тези, които го извършват. Доброволен труд. Доброволни помощи.
същ. доброво̀лност, доброволността̀, ж.
1. Който върши нещо по своя воля, без принуда. Доброволен помощник.
2. Който става без принуда, според свободната воля на тези, които го извършват. Доброволен труд. Доброволни помощи.
същ. доброво̀лност, доброволността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- доброволин
- добруволен
- добруволин
- дуброволен
- дуброволин
- дубруволен
- дубруволин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | доб-ро-во-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | доб-ро-вол-ния | ||
| пълен член | доб-ро-вол-ни-ят | ||
| ж. р. | доб-ро-вол-на | ||
| членувано | доб-ро-вол-на-та | ||
| ср. р. | доб-ро-вол-но | ||
| членувано | доб-ро-вол-но-то | ||
| мн. ч. | доб-ро-вол-ни | ||
| членувано | доб-ро-вол-ни-те | ||