потъпкан

Речник на българския език

1. потъ̀пкан прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • потъпкън
  • путъпкан
  • путъпкън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-тъп-кан
непълен член по-тъп-ка-ния
пълен член по-тъп-ка-ни-ят
ж. р. по-тъп-ка-на
членувано по-тъп-ка-на-та
ср. р. по-тъп-ка-но
членувано по-тъп-ка-но-то
мн. ч. по-тъп-ка-ни
членувано по-тъп-ка-ни-те

2. потъпкан — мин. страд. прич. м. р.

потъпкан е производна форма на потъпча (мин. страд. прич. м. р.).