фарисей

Речник на българския език

фарисѐй съществително име, мъжки род (тип 32a) редактиране

Значение

фарисѐят, фарисѐя, мн. фарисѐи, м.
1. ист. В древността — член на еврейска религиозна групировка с политически претенции, която защитавала богатите слоеве и привидно показвала строго спазване на религиозните догми.
2. Прен. Лицемер. Не искам в къщата си фарисеи.
прил. фарисѐйски, фарисѐйска, фарисѐйско, мн. фарисѐйски.

Грешни изписвания (3)

  • фаресей
  • фъресей
  • фърисей

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фа-ри-сей
непълен член фа-ри-сея
пълен член фа-ри-се-ят
мн.ч. фа-ри-сеи
членувано фа-ри-се-и-те
бройна форма фа-ри-сеи
звателна форма фа-ри-сею