двулѝчник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. двулѝчници, м. Двуличен човек; лицемер.
Грешни изписвания (3)
- дволичнек
- дволичник
- двуличнек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | дву-лич-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | дву-лич-ни-ка | |
| пълен член | дву-лич-ни-кът | |
| мн.ч. | дву-лич-ни-ци | |
| членувано | дву-лич-ни-ци-те | |
| бройна форма | дву-лич-ни-ци | |
| звателна форма | дву-лич-ни-ко | |